Анна е 17 годишна студентка с увреждане на слуха, която учи в специалност фризьорство. Макар че Анна може да чете по устните тя полага много усилия за този курс, тъй като изпитва затруднения при работа по задачи в група, защото не може да проследява разговорите на съучениците си. След като не успява да вземе един от изпитите  Анна обсъжда затрудненията си със своя преподавател и обяснява какво би било полезно за нея. По-късно, със съгласието на Анна, нейният преподавател обсъжда с цялата група различни начини за включването й в работата на курса. Той дава следните съвети:

• За хората, които зависят от техните очи за да „чуват” ще бъде невъзможно да си водят записки, да четат по устните или да гледат в „преводача”,  така че ще бъде полезно ако другите учащи  предоставят на Анна копия от техните записки.
• Груповата работа може да бъде трудна за хората, които не чуват, тъй като те не биха могли да знаят, кой говори в момента, ако  говорещия не е обърнат с лице към тях. Ако говорещите си подават показалка, когато започват да говорят, това може да помогне, но започващия да говори трябва да даде видим знак за това.
• Ако сте с човек, който може да чете по устните (само 3 от 10 думи са ясно видими по устните):
• Гледайте директно в него;
• Поддържайте нормален ритъм на говора, но малко забавен;
• Използвайте израза на лицето, езика на тялото и жестове;
• Бъдете безпристрастни, когато говорите;
• Уверете се, че устните ви не остават скрити зад ръката, брадата или цигара и че не „сдъвквате” думите;
• Уверете се, че лицето ви е добре осветено и видимо, когато говорите;
• Помнете, че ако крещите, това НЯМА да помогне. Повишаването на тона не може да компенсира невъзможността да се чуват определени честоти.

Веднъж разбрали предизвикателствата, които Анна среща при групови ситуации, нейните съученици вече за по-разбиращи и услужливи и по-уверени, че тя напълно ще се включва в работата в група.

Помнете, че опита от уврежданията е много индивидуален и хората с еднакви увреждания могат да имат нужда от много различно приспособяване в практиката. Много е важно да се проведе разговор с тях самите за техните специални нужди и може би за начина за разрешаването им. 

Случаи от практиката на Партньорите

Случай от практиката 1

Учителите и обучителите в България стават все по-информирани за социалния модел на уврежданията. Например, млад учител от град Панагюрище, който е един от участниците в тестовата фаза на проекта е завършил магистърска програма Педагогика на деца със специални образователни потребности. В последствие той е прочел значително количество литература за уврежданията. И все пак, всичко, което той прочел, било фокусирано главно върху медицинския модел на увреждането. Той установил, че Уеб ресурсът по проект QATRAIN 2 е силно позитивен, тъй като в него се поставя акцент върху социалния модел на увреждането и дава съвети за това как да действаме в различни ситуации. Сега той е по-запознат с предизвикателствата, пред които учениците с увреждания могат да се изправят и полага големи усилия, за да възприеме и използва стратегии, чрез които да отстрани всякакви бариери пред тяхното успешно участие в образованието.

Случай от практиката 2

В България,  един учител по химия с над 30 годишен опит споделя, че когато започнал да преподава думи като ‘инвалид’ и ‘сакат’ често се използвали. Той преподавал на клас, в който един от учениците бил със слухово увреждане. В резултат от употребата на Уеб ресурса на проект QATRAIN2 той можел да адаптира своята преподавателска практика и вече не говорел с лице към дъската докато пише по нея, а вместо това се обръщал с лице към класа и по този начин давал възможност на ученика със слухово увреждане да чете по устните му това, което той казва. В допълнение на това, след разговори с екипа на проекта той промени и начина, по който се изразяваше относно хората с увреждания. Преди да използва Уеб ресурса по проект QATRAIN2 той не бе осъзнал, че определени изрази бяха обидни за учениците с увреждания, но сега той се чувства по-уверен, знаейки, че езикът, който той използва е по-подходящ и положителен.

Случай от практиката 3

Мери е на 21 години и е студентка по Биологични технологии. Първоначално тя бе много ентусиазирана от това, което бе избрала да учи, но скоро тя малко се разочарова. Мери има слухово увреждане и не може да говори много ясно. Тя се затрудняваше по време на лекции и конкретно в спазването на устни инструкции, когато участва в лабораторна работа, въпреки че е много добра в четенето по устни. Приятелят на Мери, който живее заедно с нея, видял плакат, рекламиращ Уеб ресурса на проект QATRAIN2, поставен от външната страна на офиса на гръцкия партньор по проекта. Мери се срещнала с него и му разказала за трудностите, които тя изпитваше. След това той имал среща с декана на факултета по Биологични технологии, обяснил му за ситуацията с Мери и насочил декана към Уеб ресурса на проект QATRAIN2. Всички служители в този факултет сега са направили определени приспособления в своята практика и не говорят на студентите, когато са с гръб към тях. Мери сяда на първия ред, за да може по-ефективно да чете по устните. По време на лабораторната работа към устните инструкции Мери получава и писмени такива. За Мери вече е по-лесно да участва в курса на обучение, не се чувства изолирана и възвърна ентусиазма си за учене.