Роза има синдром на Даун и нейният клас изучава  предмет „Представяне на Информационни технологии”. Тя изпитва определено затруднение  с краткосрочната памет и нивото на концентрация; може да бъде стресирана, коагато не е в състояние да запомни отделни детайли от това, какво е било предложението за нейното участие в общата работа на класа.

Нейната преподавателка е много амбицирана да направи най-доброто, за да се увери, че Роза ще премине успешно този курс и е развила няколко стратегии за да я включва ефективно в групата и подкрепя нейното обучение. Тя:

• създава топла и приятелска атмосфера в класа, в която учащите са окуражавани да задават въпроси и да се поддържат един друг;
• ако е необходимо,дава допълнителни обяснения, специално за Роза  се подсигурява като принтира изображението на екрана, по време на преподаването
• дава писменни насоки за домашните работи, които предстои да се оценяват
• използва ясен и опростен речник и задава на учащите много въпроси, за да провери нивото на разбиране;

Разделя задачите на малки части

• обучава групата в умения за самоорганизация чрез ефективно използване на технологии: писане на бележки, календар, списък със задачи и др., използвайки MS Outlook;
• дава си сметка за размера на усилията, които се изискват от Роза, за да изпълни дори простички задачи;
• концентрира вниманието върху нейните достижения и  оценява дори и малките успехи;
• старае се да повишава самоуважението и увереността.

Всъщност, учителката на Роза осъзнава, че стратегиите, които използва за да подкрепя Роза, всъщност са полезни за всички, на всички от групата и смята изцяло да ги прилага и когато започне курс с нова група през следващата година.

Помнете, че увреждането винаги се проявява строго индивидуално и хора с едно и също увреждане могат да имат коренно различни нужди, когато става дума за приспособяване към определена практика. Изключително важно е да поддържаме дискусия със самите хора с увреждания за техните специфични нужди и дори за решенията.