Кейт посещава специализирано училище за слепи от петгодишна.  Тя има остатъчно зрение, което значи, че може да вижда компютърния екран, ако се приближи до него (много малко от слепите са с напълно увредено зрение). Може да чете буквите на екрана, ако шрифта е увеличен значително, но това е много уморително за нея и понякога й носи главоболие. Въпреки това, Кейт е открила, че технологиите обогатяват нейния свят, с тях тя може да комуникира с приятели и семейството си и да създава нови приятелства чрез различните блогове в мрежата.

Тя се записва на курс по компютри, но за да го го проведе, е нужно на компютъра й да се инсталира допълнителен софтуер (четец на екрана). В началото ръководителят на курса имаше съмнения, че ще успее да достави въпросия софтуер. Програмата беше налична на само един от компютрите в залата, която се използваше за провеждане на курса. Някои от студентите и учителите се оплакаха, че синтезирания глас на „четеца” смущава работата им. Освен това, поради технически неизправности, залата често беше сменяна с друга, в която изобщо липсваше компютър с въпросния софтуер. 

Обучаващите решиха, че след като са успяха да получат спонсорство за да закупят лицензирана версия, която да инсталират на всички компютри (този софтуер е ценен и за някои от студентите с дислексия) и закупиха слушалки, за да не смущават другите участници са успели да разрешат този проблем, но по време на зимната ваканция, всички компютри бяха „почистени” и преинсталирани, но техниците бяха забравили да инсталират наново помощния софтуер и това причини големи затруднения на Кейт. В резлутат, учителят трябваше да удължи крайния срок за предаване на курсовата й работа, а отделът си даде сметка, че трябва да държи техниците и административните служители осведомени за нуждите на студентите с увреждания в курсовете.  

Помнете, че увреждането винаги се проявява строго индивидуално и хора с едно и също увреждане могат да имат коренно различни нужди, когато става дума за приспособяване към определена практика. Изключително важно е да поддържаме дискусия със самите хора с увреждания за техните специфични нужди и дори за решенията.