Джаки е сляп студент, който страда и от тежки гръбначни проблеми. Той много искаше да се запише в курс по репортерство, но се притесняваше дали гърбът му би издържал. За щастие  от колежа се съгласиха да му позволят да запише само един модул, по “Правене на репортаж”, който участва в  квалификация по Приложна журналистика. Джаки се записа в него, за да разбере дали работата му допада и дали гърбът му ще издържи.

Първоначално в колежа нямаше помощен софтуер, но Джаки разполагаше със своя собствен компютър, който беше оборудван с “екранен четец”, наречен “Работен помощник с говор” (Job Access With Speech) и в началото взимаше инструкции от колежа и пишеше зададените статии в дома си.   

Наставникът на Джаки скоро се убеди, че той може да пише и използва компютър също толкова добре, колкото и останалата част от класа. И така Джаки стартира обучението си с модула по “Правене на репортаж”. Записваше част от лекциите на касета, разменяше имейли с наставника си и двамата сядаха един до друг, за да разгледат писмените му работи. До края на летния семестър, Джаки беше наясно, че курсът по журналистика е точно за него. Попита наставника си дали мисли, че може да има проблемни моменти, които трябва да преодолее, ако започне курса. Учителят определи като такива стенографирането и предпечатната подготовка, но изрази готовност да го запише в курса, особено след като бе преминал с достоен резултат модула по “Правене на репортаж”.

Преди курса, на Джаки беше предоставена финансова помощ за студенти с увреждания, за да заплати на специалист по водене на записки, така нямаше да се налага сам да пише стенографски. Освен това му бе предоставена сума, с която да закупи помощни технологии - “Браил Ноут”, малко устройство, чийто екран е разделен на трийсет и две клетки и разчита браилови знаци. Когато напишеш “Браил”, написаното се обръща обратно на екрана и Джаки го разчита. 

Въпреки че Джаки се представи добре в първия модул, той реши, че всичките курсове биха пренатоварили гърба му и ще бъде твърде уморително за него. След преговори с колежа, страните се споразумяха той да завърши курса частично. За повечето от предметите му бяха предоставени лекции, записани на диск или изпратени по имейл. Колежът закупи копие на четеца, който той използваше у дома си и го инсталира на един от компютрите в залата. Това даде възможност на момчето да използва Интернет и да изпълни всички задачи, които бяха възложени на останалите участници в курса. Той си водеше бележки на устройството, четеше ги, когато пожелаеше или ги прехвърляше на компютъра си вкъщи. Методът на стенографиране беше изключително успешен. Лекторът му диктуваше лекциите, а той на свой ред й ги четеше, като използваше браиловия помощник. След това ги набираше на компютъра си, за да разполага тя с онова, което той бе успял да запише. Джаки остана много доволен от доброто и насърчително отношение на колектива в колежа и много иска да започне кариера в журналистиката.    

Помнете, че увреждането винаги се проявява строго индивидуално и хора с едно и също увреждане могат да имат коренно различни нужди, когато става дума за приспособяване към определена практика. Изключително важно е да поддържаме дискусия със самите хора с увреждания за техните специфични нужди и дори за решенията.