Аманда е умна, млада жена с добра артикулация; тя не е успяла да издържи математическата част от заключителния изпит за средно образование, но е постигнала добри резултати през следващите години от образованието си и в момента посещава колеж, за да бъде допусната до повторно явяване на изпита. Този сертификат й е нужен, защото мечтата й е да стане учителка. На осем години на Аманда е поставена диагноза “Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието”. До този момент тя често е имала неприятности в клас и е била окачествявана като палаво дете. Аманда се разсейва лесно, трудно се съсредоточава, трудно запомня устни напътствия и не може да задържи вниманието си върху една и съща дейност за дълго време. Понякога тя не е в състояние да блокира външни шумове или картини и това веднага рефлектира върху концентрацията й. С времето Аманда е развила стратегии, които й помагат да се концентрира, но все още среща трудности в това отношение. В допълнение, тя приема лекарства, които понякога я правят сънлива, въпреки че от друга страна й помагат като “заличават” разсейващите фактори.

Обучаващият в нейния курс има опит в работата с хора, страдащи от нейното заболяване и след разговор с Аманда,  въвежда  нови  практики в обучението, за да й помогне да се приспособи и да издържи изпита си по математика. А те са: 

• Тъй като Аманда не можеше да се концентрира върху едно нещо  за дълго, беше решено да й се позволи да взема чести почивки, в които да може да излезе от класната стая, да се разходи, да подиша чист въздух и да се върне в класната стая.
• За Аманда беше трудно да стои мирна по време на дълъг изпит. Когато на изпитващия съвет беше представена епикризата на Аманда, той реши да й отпусне допълнително време за завършване на изпита и почивки под чуждо наблюдение.
• Учителят направи така, че Аманда винаги да седи най-отпред до вратата, за да не се разсейва от това, което другите ученици правят.
• Аманда е хиперчувствителна към шума на климатика и учителят се съгласи той да бъде изключван по време на часовете, които Аманда посещава.

Помнете, че увреждането винаги се проявява строго индивидуално и хора с едно и също увреждане могат да имат коренно различни нужди, когато става дума за приспособяване към определена практика. Изключително важно е да поддържаме дискусия със самите хора с увреждания за техните специфични нужди и дори за решенията.