Роджър бе записан в основен курс по електротехника. Шизофренията, от която страдаше му създаваше затруднение да се концентрира в клас. Мислите му се откъсваха от учителя и идваше момент, в който се чувстваше като изгубен в клас и не можеше да следи демонстрациите. Заради това той постоянно прекъсваше часа, за да зададе въпроси на учителя. Съучениците му започнаха да губят търпение от постоянното прекъсване, а учителят все повече започваше да се безпокои за здравето и сигурността на Роджър и съучениците му, тъй като Роджър често се отнасяше и пропускаше съществена информация.

След като проведе разговор с Роджър, учителят му позволи да вземе в клас записващо устройство за презентациите и дискусиите. Към него беше “прикачен” съученик, който да седи до него в час и да му посочва върху какво трябва да се концентрира, ако Роджър отново се отнесе в мислите си. Учителката отделяше време на Роджър всяка седмица, за да отговори на въпросите му и отново да поговори с него за безопасността. Тя го насърчи да използва мобилния си телефон, за да запише някои от демонстрациите. Роджър обеща да отделя повече време за прочит на минали записки и призна, че това в допълнение с по-пълни записки, които учителката му беше предоставила му е помогнало да се подготвя по-добре за предстоящите часове. 

Помнете, че увреждането винаги се проявява строго индивидуално и хора с едно и също увреждане могат да имат коренно различни нужди, когато става дума за приспособяване към определена практика. Изключително важно е да поддържаме дискусия със самите хора с увреждания за техните специфични нужди и дори за решенията.