Слухово увреждане
Хората със слухови увреждания може да зависят от зрението си, за да комуникират, напр. те разчитат на писмената реч, четене по устните, Жестомимична реч. Увреждането се определя като „неспособност да се води разговор с някого на нормален тон” или „неспособността да чуваш и разбираш човек, говорещ ясно по телефона”.
Как увреждането на слуха може да влияе на ученето, обучението и преподаването
Кратко описание
Хората със слухови увреждания може да зависят от зрението си, за да комуникират, напр. те разчитат на писмената реч, четене по устните, Жестомимична реч. Увреждането се определя като „неспособност да се води разговор с някого на нормален тон” или „неспособността да чуваш и разбираш човек, говорещ ясно по телефона”.
Когато последствията от нечия пълна или частична загуба на слух се забележат, трябва да се вземе предвид ефектът на страничния /фонов/ шум. Всякакви опити да се третира или коригира пълната или частична загуба на слух у дадено лице са пренебрегвани. Много е важно да се обърне внимание, че дори лицето да използва помощно средство за чуване, това, което всъщност има значение е неговият или нейният слух без такова помощно средство.
Подробно описание
Съществуват четири типа загуба на слух:
- Кондуктивна загуба на слух (засегнати са пътищата за пренасяне на звука към вътрешното ухо). Кондуктивната загуба на слух обикновено еднакво засяга всички честоти на чуване и не се превръща в сериозно увреждане
- Невросензорна загуба на слух (поражда се от увреждане на деликатните сензорни клетъчни влакна на вътрешното ухо или нервите, които го снабдяват). Тази загуба на слуха варира от лека до задълбочена и засяга способността на човек да чува определени честоти повече от други
- Смесена загуба на слух – отнася се до комбинация от кондуктивна и невросензорна загуба на слуха и означава, че е възникнал проблем както във външното, така и в средното, и във вътрешното ухо
- Централна загуба на слух – тя е резултат от увреждане или заболяване на нервите или ядрата на централната нервна система на пътищата до мозъка или в самия мозък
За хората със силна и дълбока загуба на слух, процесът на придобиване на езикови познания е различен от този, по който нормално чуващите хора развиват езика си. Обикновено езика се придобива чрез многократно излагане на смислово лингвистично взаимодействие в ранното детсво. Силното увреждане на слуха намалява количеството и качеството на входящата лингвистична информация. За хората с увреден слух усвояването на езика рядко е естествено и автоматично и това може да бъде труден процес, изпълнен с препятствия и уловки.
За повечето хора с пълна загуба на слуха по рождение родният им език е техен втори език, а Жестомимичната реч е първият им език. Те не могат да бъдат ‘потопени’ в езика около тях, защото не могат да го чуят. В допълнение на това, тъй като Жестомимичната реч е изцяло визуален език, хората с увреден слух нямат писмен или говорим език, чиято основа да използват в изучаването на втори език.
Как увреждането на слуха може да влияе на ученето, обучението и преподаването
За учащите с увреден слух, които имат родния говорен език за втори език, не е изненадващо, че могат да срещнат лингвистични проблеми. Трудностите се проявяат най-явно в писмената работа, където могат да бъдат открити грешки в структурата на изреченията, глаголните времена, изпускане на думи и т.н. Проблемът се влошава от това, че в свободната реч думите се сливат и стават трудни за четене по устните.
Липсата на слух и слухова памет означава, че учащите може да не са способни да повторят написаното на дадена страница. Още повече, жестомимичната реч има граматика и синтаксис, напълно различни от говоримия език, а това също може да причини объркване.
Изследвания показват, че възрастта, в която лицата с напълно загубен слух, напускащи училище, започват да четат е под националното средно ниво. Това вероятно е така, защото, хората със слухови увреждания, постъпващи в Професионалното образование и обучение функционират на относително по-ниско ниво на напредналост, тъй като тяхната лексика може да бъде значително по-ограничена в сравнение с тази на техните съученици с нормален слух и четенето може да продължи да бъде трудна задача за някои от тях. Още повече, непознатите думи или думи, с които учащият не е специално запознат не могат да бъдат прочетени по устните. В резултат на това, учащите със слухови увреждания трябва да заучават не само техническа терминология, но и езика, който е всекидневен за учащите с нормален слух. Поради това може да е необходимо допълнително време за четене и подготвяне на възложени задачи и то често с подкрепата на индивидуален езиков учител.
В сравнение с хората с нормален слух, пътя до общото познание може да бъде значително блокиран за хората със слухови увреждания. Хората с нормален слух често добиват общи знания чрез четене на вестници, слушане на телевизия или радио и провеждане на дискусии с техните връстници. Тази инцидентна информация често им помага да формират мнения и да развиват умения, необходими за Професионалното образование и обучение. А учащите със слухови увреждания може да са лишени от достъп до това богатство от общи знания и житейски опит. ‘Поразяващият’ ефект често се отразява в писмената работа на учащия със слухово увреждане, която може да бъде повърхностна, съдържаща незрели и понякога некомпетентни мнения и показваща проблеми с последователността и структурата като цяло.
Работата в групи може да бъде проблематична за учениците със слухови увреждания и може да се наложи използването на различни стратегии за адаптирането им към групата.
Като важен компонент на много групови дейности е да се прехвърли отговорност и контрол на учащите. Учителите и преподавателите могат да се притесняват, че техните възможности за намеса както и предприемането на мерки за включване на всички обучаеми изискват компромиси. За да се облекчи това положение е необходимо да се прилагат методи за насърчаване на групите да поемат отговорността за включването на всички обучаеми.
Учителите и преподавателите трябва внимателно да обмислят структурата на своя курс, учебните материали за учениците с увреден слух, ресурсите, а също и да планират учебната обстановка, тъй като замяната на дейностите в големите класни стаи с по-достъпното ресурсно-базирано обучение в малки групи и обучението с компютри, може да намали необходимостта от помощ при общуване.
Предварителното предоставяне на записките за лекциите и семинарите може да бъде изключително полезно за обучаемите и техните помощници, а предоставянето им в електронен формат може да се окаже най-гъвкав подход. Употребата на визуални помощни материали (напр. PowerPoint презентации) може също да помогнат за възприемането на устната информация.
