Определения и подход

Преподавателите често се притесняват за проблемите и затрудненията на хората с увреждания и така могат да подценят способностите на учащите. В действителност повечето учащите с увреждания се справят доста добре с малко помощ и разбиране от страна на преподавателите. На преподавателите и обучителите не им се налага да са добре обучени експерти по увреждания, за да постигнат положителни резултати. Единственото, от което се нуждаят, е нормално и естествено поведение и да знаят към кого да се обърнат за помощ, при необходимост.

Най-добре е да започнете от самите хора с увреждания, когато се опитвате да определите техните потребности и какви са възможните решения, които съществуват или могат да бъдат създадени. В края на краищата, учащ с увреждания, който е достигнал съответното ниво на образованието и обучението, знае как да живее с това увреждане и да преодолява проблемите си. Също така ще знае и какво му помага да учи ефективно. Правилната отправна точка е не какво е увреждането на учащият (нито пък каква е причината за него), а от какво се нуждае, за да може да покаже и развие своите умения така, както и останалите.

Друг важен момент, който трябва да се запомни е, че не е задължително хората със сходни увреждания да имат сходни потребности. Учащ със зрителни увреждания може да се справи при провеждане на семинар, докато за друг тази ситуация да се окаже много стресираща. Двама учащи с проблеми в мобилността също могат да имат различни нужди – възможно е единият да използва инвалидна количка, а другия – патерици. Специфичните детайли на увреждането, индивидуалността, предпочитанията, опита, мотивацията и от колко време има това увреждане – всичко това оказва значително влияние върху работата на учащият.

back to top

Език и увреждания

Съвсем естествено хората с увреждания са чувствителни към негативния контекст на някои изрази. Някои хора без увреждания неуместно биха отнесли този въпрос към политическата коректност, но все пак езикът носи важни послания и може да доведе до неправилно поставяне на етикети, които обезличават или омаловажават. Ще ви е от полза да наблюдавате избора си на думи и да насърчавате студентите си също да обръщат внимание на езика, който използват. Даденият по-долу списък не е окончателен и се променя според предложенията и убежденията на хората с увреждания:

back to top

Общи правила на поведение

• Избягвайте да слагате етикети на хора с или без увреждания. Не правете предположения дали някой има или няма увреждане, някои хора имат скрити нарушения, като епилепсия или астма. Медицинските етикети са нежелателни и подвеждащи, тъй като няма двама еднакви човека. Медицинските етикети не казват нищо за човека, а подсилват стереотипа на хората с увреждания като пациенти, беззащитни и изцяло зависими от медицината.
• Обезличаващо е да говорите за хората с термините, описващи състоянието им. Не говорете за дислектик или за епилептик – за предпочитане е да кажете: той има дислексия / тя има епилепсия.
• Не използвайте израза с увреждания като определение (тези с уврежданията), така звучи като еднородна група, отделена от останалата част на обществото. Всеки човек е отделен индивид, хората с увреждания не представляват отделна част.
• Отнасяйте се с възрастните така, както подобава за възрастни, не се дръжте покровителствено с учащите.
• Предлагайте помощта си на хората с увреждания, но изчакайте те да приемат предложението ви, преди да им помогнете. Недейте да предполагате, че вие знаете най-добре как да им помогнете, вслушвайте се в указанията.
• Не се притеснявайте да използвате общоприети изрази, които могат да говорят за тяхното увреждане като например Виждам какво имате предвид.
• Гледайте ги в очите и говорете направо на човека с увреждания, а не на неговия придружител.
• Осъществете с човека с увреждания същия физически контакт, какъвто бихте осъществили с някой друг в същата ситуация.

back to top